РАЗПЪ̀ПЛЯМ СЕ, -яш се, несв.; разпъ̀пля се, -иш се и (остар.) -еш се, мин. св. -их се и (остар.) -ах се, св., непрех. 1. За животно — започвам да пъпля (в 1 знач.), да пълзя много. Аз особено следя науката за тия и другите подобни насекоми .. За гъсениците, например, чистене по клоновете, пашкулите им, а когато се разпъплят — подпушване. Ив. Вазов, Съч. ХІХ, 61. ● Обр. И вред сега .. колиби зачерняха / и завъртя се дим, от стряха се към стряха / разпъпла, на възбог ту дигне се възпрян / ту пак надолу се превие. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 288.
2. Само мн. или З л. ед. За множество от хора, животни — започвам да пъпля (в З знач.), да се движа в голямо количество в различни посоки. Денят започна като всеки друг. Рано се разпъплаха измекяри, чираци и бежанци из още утринно сенчестите улици. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 494. Продължаваше да тича из улицата с всички сили, без да обръща внимание на войниците и полицаите, които в този момент се бяха разпъплили и по тази улица. Д. Ангелов, ЖС, 636. Слънцето беше изгряло отдавна, въздухът се бе стоплил, множеството се разпъплало — ето и госпожата — изтърси се пред кафенето. В. Попович, Съч. [еа]. Зимата изкара на крака, но през пролетта, когато въздухът се изпълни с благоухания и животинският свят се разпъпли, легна в постели. М. Дубарова, И, 226. Също като мрави са се разпъплали из страната ни разни агенти-провокатори. С, 1894, бр. 1476, 1.